Italiano
English
21 ноември 2022
В търговските и бизнес отношения често срещан проблем е неплащането или закъснялото плащане по фактури за вече извършена дейност. Когато става въпрос за такива отношения между партньори от различни страни събирането на вземанията е по-сложно заради затруднена комуникация или поради непознаването на законодателството на чуждата държава.
Как става събирането на дължими суми в Италия? Какви са възможностите на кредитора в подобна ситуация и какво той може да предприеме при отказ от изпълнение въпреки многобройните изпратени покани за плащане към длъжника?
Преди всичко, за да може да се пристъпи към събиране на дължими суми е нужно вземането да е:
– Безспорно – трябва да са налични достатъчно доказателства за съществуването на вземането;
– Ликвидно – размерът на вземането трябва да е ясен или да може да бъде определен;
– Изискуемо –моментът за плащането на дължимите суми трябва да е настъпил.
Фазите при събирането на вземанията са извънсъдебна и съдебна.
Винаги е препоръчително да се опита, преди всичко, вземането да бъде поискано по извънсъдебен път с цел възможното избягване на дълъг и скъп процес, съкращаване на сроковете за получаване на дължимите суми и намаляване на риска длъжникът междувременно да изпадне в несъстоятелност или фалит.
На тази фаза кредиторът трябва да отправи формална покана за плащане до длъжника, давайки му кратък срок за изпълнение, който в практиката в Италия варира между 7 и 15 дни. Поканата трябва да бъде изпратена чрез препоръчана поща до адрес или на адреса на сертифицираната поща (pec – posta elettronica certificata) на длъжника. Това е нужно с цел прекъсване на давностните срокове за събиране на вземането, определяне на момента, от който започват да се начисляват мораторните и законните лихви, както и за започване на евентуално дело и доказване изискуемостта на дължимите суми.
С изтичане на срока за изпълнение, даден в поканата кредиторът е изправен пред следните хипотези– 1) изпълнение на задължението; 2) отказ за плащане на част от вземането поради насрещни претенции; 3) отказ за плащане на целият размер на вземането; 4) липса на отговор.
В случай на отказ за плащане на част от сумите или на цялата сума преди да се пристъпи към съдебна фаза кредиторът има още една възможност – да започне преговори с цел постигане на споразумение чрез взаимни отстъпки.
Този момент е от особено значение, защото макар и да не удовлетворява вземането на 100% позволява да бъдат отхвърлени насрещните длъжникови претенции и в същото време да се получи частично плащане в кратък срок, избягвайки дългите срокове, които предполагат съдебните дела, съдебните разходите и адвокатските хонорари за делото, както и най-вече намалявайки риска от фалит, несъстоятелност или неудовлетворителна изпълнителна процедура срещу длъжника.
В случай на преговори, които завършат с приемливи и за двете страни отстъпки се пристъпва към сключване на писмено споразумение, което да удостовери, че страните се отказват от част от претенциите си и от бъдещи такива по този спор. В споразумението се определя и кратък срок за изпълнение от страна на длъжника, който ако не бъде спазен обвързаващата сила на споразумението отпада.
В случай на неуспех за събиране на вземането на извънсъдебната фаза – липса на плащане, липса на консенсус по спорните теми и невъзможност за сключване на споразумение, на кредиторът не му остава друга възможност освен да се обърне към компетентния съд.
Съдебната фаза може да протече по два начина според това дали вземането се базира основно на документи (фактури, чекове, банкови извлечения и др.) или има по-сложно за доказване основание за плащане.
В първия случай се пристъпва към бърза процедура за събиране на вземането – т.нар. procedimento monitorio, ricorso per decreto ingiuntivo. С тази процедура се избягва стандартната съдебнo производство, давайки възможност на съдията да отсъди единствено на базата на документите, без съдебни заседания, и в случай на уважаване на искането да отсъди кратък 40-дневен срок, с който да нареди на длъжника да плати.
Нещо повече – и в търговските отношения с международен характер в рамките на ЕС също е предвидено такова бързо съдебно производство (decreto ingiuntivo europeo), което дава възможност на кредитора да поиска от съда, където е седалището на длъжника или в определени случаи в различна държава-членка от държавата, където длъжникът е установен присъждане на исканите суми.
При липса на изпълнение от страна на длъжника след изтичане на 40-дневния срок кредиторът може да пристъпи директно към процедура за принудително събиране на вземането на базата на заповедта за плащане.
В случай, че ответната страна т.е. длъжникът все пак има претенции той може да отговори на исковата молба в дадения му от съдията срок, с което процесът преминава от бързо съдебно производство в редовно такова.
Редовната процедура, която може да отнеме дори около 2 години, е единствената възможност и в случаите на по-сложни търговски отношения и спорове.
В заключение, в случай на неплатени суми по фактури и други вземания е от особено значение кредиторът да помисли предварително за възможностите, с които разполага на извънсъдебна фаза с цел избягване на разходите за евентуален съдебен процес и в същото време удовлетворяване на част или изцяло на вземането си.
В същото време, в случай, че длъжникът е юридическо лице с достатъчно активи съдебната фаза може да бъде най-доброто решение за цялостно удовлетворяване на вземанията. Всеки казус, разбира се, е различен и е желателно да потърсите правна помощ от вашите доверени адвокати с цел избиране на най-адекватната стратегия.
