Заплати и други неизплатени суми на превозвачите в националния и международния транспортен сектор

7 юли 2023

Работата в сектора на товарния транспорт често включва гъвкаво работно време, извънреден труд, задгранични и национални трансфери на превозвачите. Въпреки това, работодателите в сектора на логистиката и транспорта не винаги признават всички плащания, дължими на служители и поради тази причина е препоръчително да се знае как може да се действа с цел защита на позицията и правата на превозвача.

Ако работодателят не плаща извънреден труд, пътни, тринадесети, четиринадесети заплати или други дължими суми служителят може да се защити като поиска плащане на дължимите суми чрез извънсъдебно искане, целящо постигане на извънсъдебно споразумение в сигурно седалище.

В случай, че такова споразумение не бъде постигнато служителят може да поиска издаване на незабавно изпълнима заповед за плащане или да заведе трудово дело пред компетентния съд, трудово отделение, в зависимост от конкретния случай.

За всяко придвижване на служителя на друго място, различно от мястото, където се намира дружеството-работодател, след покриване на изискванията за разстояние, на превозвача се дължи дневна командировка. Освен това служителят на път има право на възстановяване на сумите за пътните разходи и всички други разходи, направени от името на дружеството.

Работодателят трябва да установи по прозрачен и ясен начин процедурите за фиксирано заплащане на извънредния труд и командировъчните, вземайки предвид и разпоредбите на съответния национален колективен трудов договор в случай, че избере фиксирано заплащане.

Както е известно в края на трудовото правоотношение италианският закон, по-точно чл. 2120 от Гражданския кодекс, предвижда изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовия договор в полза на работника.

Съгласно консолидираната ориентация на съдебната практика по въпроса за пътните надбавки последните трябва да бъдат включени в базата за изчисляване на обезщетението при прекратяване на трудовия договор, в случай че представляват структурен аспект на дейността. Тоест, ако възнаграждението отнасящо се до пътните надбавки, не е просто възстановяване на разходи, а структурна част от заплатата, чиято цел е компенсация за неудобството и тежестта, свързани с услугата, и това възнаграждение се изплаща на фиксирана база, то  трябва да бъде включено в изчисляването на обезщетението при прекратяване на трудовия договор (Касационно решение № 16142/2014).

В тази връзка, също според неотдавнашното решение на Съда на Верона, пътните надбавки трябва да бъдат включени в изчисляването на обезщетението при напускане, ако се изплащат постоянно (Съд на Верона, присъда № 363/2021). Съдът с горепосоченото решение (i) констатира непрекъснатостта на изплащането на възнагражденията включени във фиша за командировъчни разходи както и липсата на конкретни изключения в съответния колективен трудов договор (колективен трудов договор – автотранспорт) за включване на тези плащания в базата за изчисляване на обезщетението при напускане и като се има предвид, че (ii) пътните надбавки за превозвачите са възнаграждение, а не суми за обезщетение както по силата на разпоредбите на гореспоменатия колективен трудов договор (чл. 62, параграф III), така и по силата на предишни съдебни решения, които подчертават възмездния характер на това обезщетение, тъй като е насочено към компенсиране на неудобството по време на пътуване (App. Torino Sent. n. 751/2014; App. Genova Sent. n. 214/ 2020 г.).

Особено внимание също трябва да се обърне и на всички документи, които се предоставят на служителя за подпис. Може да става въпрос за споразумение, с което превозвачът се отказва от правата си, включително, от икономически претенции срещу работодателя. Важно е преди да подпишете какъвто и да е документ да сте сигурни, че сте разбрали напълно неговото значение и правните му последици. Това важи най-вече за чуждестранните служители, които са много в този сектор.

Нужно е да се отбележи, че в тази материя  давностният срок обичайно е 5-годишен.