Italiano
English
4 Юни 2019
Правото на издръжка при развод винаги е било обект на обширни дискусии и значителни промени от гледна точка на съдебната практика.
Обосновката на това право се крие във факта, че с брака съпрузите придобиват същите взаимни права и задължения, като примерно задължението за морална и материална помощ.
Според по-утвърден юриспруденционен принцип, икономически по-слабите съпрузи имат право на издръжка, насочена към осигуряване на същия стандарт на живот, от който са се ползвали по време на брака.
Наскоро станахме свидетели на различна тенденция, въведена от съдиите в Италия, които постепенно предвиждаха по-строги критерии за признаване на правото на издръжка. Установено е, че за да получи сума за издръжка, съпругът не трябва да бъде икономически самодостатъчен по обективни причини.
В действителност, Касационният съд бе променил принципа на стандарта на живот по отношение на правото и размера на издръжката при развод, определяйки че трябва да се има предвид реалната възможност на икономически по-слабия съпруг да получи собствен доход (Решение № 11504/2017).
Говорейки по този въпрос, обединените секции на Касационния съд повториха, че един от основните елементи при изследването на съществуването на правото на издръжка е именно приносът на съпруга / съпругата за семейния живот като цяло, следователно се счтат изборите и жертвите, направени в интерес на семейството, както и продължителността на брака (Решение № 18287/2018).
Следователно функцията на помощ и компенсация на издръжката при развод се потвърждава отново. В светлината на тази ориентация на Обединените секции, позоваването на стандарта на живот по време на брака не е напълно изключено.
Друг елемент, който трябва да бъде разгледан, е възможността да се присвои семейното жилище от съпруга / съпругата, с който живеят децата , непълнолетни или възрастни и икономически не независими. В този случай обаче е от съществено значение да се подчертае, че възлагането на къщата се предвижда само в интерес на децата.
